Колумбия и магията на Национален парк Тайрона

Еднодневното ни приключение в Национален парк Тайрона може би беше едно от най-наситените с емоция преживявания за двете седмици, които прекарахме в Колумбия. Намира се в северната част на Карибския регион, на около час и половина от планината Сиера Невада и Минка, откъдето ние дойдохме и на около час от най-близкия град Санта Марта.

Първоначално посещението на парка не се включваше в нашия план (план нямахме, така или иначе), но по пътя срещнахме много пътешественици, от които разбрахме, че е must do. За щастие много бързо пренаредихме програмата ни и вече нямахме търпение да отидем там. Да, но имаше още един въпрос за разрешаване. Паркът Тайрона беше затворен за целия февруари, което правят няколко пъти в годината, за да могат флората и фауната там да регенерират, и никак не беше ясно дали на 1-ви март ще отвори врати. Както се досещате ние бяхме там през февруари.  За съжаление дори и в официалния сайт не беше дадена конкретна информация, но от хората, с които ни се пресичаха пътеките по пътя стана ясно, че в крайна сметка ще отвори началото на март. Това беше единственият ни шанс, защото след това имахме полет към Меделин, а от та следваше прибирането ни към България. Затова след доста перипетии, които смятаме да ви спестим, бяхме готови и чакахме да отвори врати заедно с много други като нас.

А защо всички говорят за Тайрона?

Специалното е, че природата там е изключително разнообразна със своите многобройни плажове, променящи се пейзажи, дива джунгла, планини и няколко селища на местни индианци, които населяват тези райони вече много години назад във времето. Магия, приказка, красота – все думи около които гравитира описанието на Тайронските пейзажи.

Полезно >> Как да стигнем до Национален Парк Тайрона, Колумбия?

От Санта Марта:

Има автобус, който тръгва на всеки 15 минути от Calle 11 и Carerra 11, като стига до главния вход El Zaino. Двупосочен билет струва около $10.000 COP ( ~ 5 лв )

От Минка:

Ние идвахме от Минка, за която имаме много да разкажем и отново е must do, като единия вариант беше да вземем автобус до Санта Марта и след това още един до Тайрона, но ние се спазарихме с едно такси да ни закара директно до хотела, който беше непосредствено до второстепенния вход (Calabazo!) на парка, който е почти неизвестен на туристите, но ние стратегически се позиционирахме там и ще разберете защо.

През кой вход да влезем? El Zaino (главният) или Calabazo

El Zaino

Това е главният вход, през който минава почти целия поток от туристи. Можете да си закупите билет там, като цените за чужденци и местни са различни. Всяка година ги вдигат, като февруари 2020 бяха около $60.000 COP ( ~ 30 лв ). Билет може да се купи и онлайн от сайта на парка. Входът El Zaino е на главния път между Санта Марта и Паломино, но за да стигнете до пътеките за трекинг в Cañaveral има още 4 км път. Най-добре е да вземете shuttle за $3000 COP, вместо да вървите час и половина по асфалтиран път. Имайте предвид, че за да посетите парка е необходимо да имате ваксина за Жълта треска, каквато ние нямахме, и е възможно да изискат документите на входа. Ние имахме късмета да минем през другия вход, където никой не ни попита.

Calabazo

Това е другият вход, за който споменахме и през който влязохме ние. Бяхме си запазили хотел, който беше на 10 метра от него и планирахме да тръгнем много рано сутринта. Входът беше меко казано незабележим и имаше само един служител на импровизирана масичка. Платихме единствено задължителна здравна застраховка в случай на инцидент, която струваше два лева. Билет за входа не платихме, като ни казаха, че на следваща станция ще го платим, която така и не се появи. Оказахме се големи късметлии, че избрахме този вход, защото на практика не срещнахме почти никакви хора. Непокътнатата дива природа сякаш беше само за нас. Имаше едно младо семейство, на които се натъкнахме и ни казаха, че на другия вход El Zaino е имало повече от 500 човека опашка същата сутрин.  

В джунглата – от Calabazo до Cabo San Juan

Паркът Тайрона никак не е малък по площ. Заема територия от 150 кв.км. и вътре може да прекарате и цяла седмица ако имате това време. Има няколко опции за спане, като бунгала или палатки. Ние обаче имахме само 1 ден и искахме да видим максималното възможно. Имахме и план, който беше да влезем през второстепенния вход Calabazo и да излезем през главния вход El Zaino на края на деня. Това включваше много ходене през джунглата, достигане на крайбрежието, още ходене през различни диви плажове, достигане на най-популярната дестинация Cabo San Juan с поредица от уникални плажове, спирка там за отдих, плуване и накрая още ходене, за да излезнем през другия вход. Това си беше доста амбициозен еднодневен план, който успяхме да изпълнихме и бяхме особено горди, с което.

Почувствахме се като изследователи, защото там където минавахме не се виждаше почти никой. Означения имаше на много малко места и често не знаехме дали вървим в правилната посока, но ползвахме компаса на телефоните. И да, остра нужда имахме от ориентиране и поне ни служеше за ориентир към морето. Беше толкова влажно и горещо, че цялата вода, която изпивахме за секунди се изпаряваше през кожата ни. Да добавим и притеснението, че нямахме ваксина срещу Жълта треска, поради което в тази горещина бяхме с дълги панталони и често спирахме, за да се пръскаме с най-токсичния репелент, който успяхме да намерим. Вървенето през джунглата продължи около 4 часа и най-накрая започна слизането към морето по доста стръмни пътеки. Бяхме много щастливи, защото достигнахме и първия безлюден и уникално красив плаж, където се отдадохме на заслужена почивка преди да продължим към известния Cabo San Juan.

Cabo San Juan

Това е един изключително красив залив, който е емблемата на Парк Тайрона и е наистина бижу. За разлика от голяма част от останалите плажове тук може да плувате и не е опасно, докато на останалите има морски течения, които са животозастрашаващи дори и за опитните плувци. Тук останахме за около 2 часа, за да си починем след експедицията в джунглата, да полежим под красивите палми и да опитаме вкуса на кокосов орех, който собственоръчно разцепихме с мачетето, което носехме с нас просто за всеки случай. 

Следваха още поне 2 часа връщане към другия вход, като пейзажа беше съвсем различен, но все така красив. Имаше много повече означения и реално нямаше как да се объркаме. Пътеката минаваше през много плажове, палмови горички, криволичещи пътеки, докато накрая на деня победоносно стигнахме и до изхода. Краката ни бяха толкова омекнали и едва осъзнавахме вече къде се намираме, но всяка една крачка си заслужаваше.

Красота дебне отвсякъде а в Национален парк Тайрона има от всичко по много и нямаше как да не грабне сърцата ни. Това е едно от местата в Колумбия, които не е за изпускане, и ако имате тази възможност непременно го включете в плана си.  А нашето еднодневно преживяване ще го помним дълго.

От Колумбия с любов!