Domaine de Boisbuchet – утопичната резеденция на артистите

Съществува ли някъде утопично общество?

Както обещахме споделяме едно много ценно преживяване от преди няколко лета, което се случи дълбоко във френската провинция на Лесак. Място, което и до момента носи изключителен творчески заряд само като си помислим за него. Надяваме се да съумеем да предадем дори и частица от тази искрица. Ще е достатъчно. 

Това е място, което с думи не се описва, то се преживява във всеки един аспект. Имахме щастието да сме там за пет магични седмици и бихме се връщали винаги. Място за среща на душите, които творят, обменят, вдъхновяват(се), място на което се сливаш с природата, място на колективна и споделена работа и креативизъм от неподозиращ характер. Общност. Истинска, творческа и туптяща. Няма начин да останем неутрални към Boisbuchet, това е мястото за всеки, който носи в душата си пламъкът за създаване и творене. Там се откриваш в цялото и си на сигурно, експериментирайки и опитвайки, без да се страхуваш, че можеш да сгрешиш, защото такова понятие при творците няма. 

За кой е Domaine de Boisbuchet?

За хората които носят пламъкът на изкуството – фотографи, филм мейкъри, дизайнери (модни, интериорни, екстериорни, ландшафтни, продуктови, графични) през архитекти, сценографи, и творци всякакви още. 

Какво е това място? Много трудно е да се обясни (поне за нас, като преживяли го), защото емоцията се намесва и думите не са подходящият инструмент в случая. Фактологично обаче, Domaine de Boisbuchet е „архитектурен парк“, който през последните 30 години организира експериментални уъркшопи в сферата на дизайна. Alexander von Vegesack е основателят и дълго мечтае за подобно място, на което образованието и дизайна се срещат, но по много естествен начин, и накрая успява да го създаде (той също така основава Vitra Design Museum в Германия). 

Къде се намира Domaine de Boisbuchet?

Boisbuchet се намира на територията на имение от 15-ти век в югозападната част на Франция. Разполага се на голяма територия сред идилията на гора, езеро, река, шато, многобройни арт павилиони и още 20 разпръснати сгради (комбинация от оригинални конструкции и нови сгради, проектирани през годините от именити творци от цял свят) Всяко лято идват студенти, дизайнери, архитекти и творци, заедно с международни артисти в работилници с продължителност една или повече седмици. Освен това, на територията на Boisbuchet има много арт инсталации и павилиони, които са проектирани от известни архитекти и артисти и дарени на организацията. Затова често се организират и обиколки на групи.

Тук ще допълним, че ние бяхме част от екипа и организацията на всичко това, и бяхме избрани с кандидатстване за позицията. Всеки един от нас беше студент или работещ професионалист в някакво творческо направление. Живяхме и творяхме там, откъснати от градската среда, в средата на френската провинция.

Както споменахме, всяко лято известни дизайнери, архитекти и художници ( някои от които Shigeru Ban, Max Lamb, Konstantin Grcic, Jaime Hayon, and the Campana brothers) идват в Boisbuchet,  за да водят кратки експериментални уъркшопи на тема, която е различна всяка година. Годината, в която се включихме, темата беше Origin and Translation. 

Колкото до уъркшопите, интересното в концепцията на Boisbuchet е, че програмата и работилниците се фокусират изцяло върху творческия процес, а не върху крайния резултат. Не се използват компютри при работа, както сме свикнали, а всичко минава през собствените ни ръце. Режем, мерим, съзадаваме, разваляме, започваме отново, опитваме, цапаме се, смеем се, тровим емоция, свързваме се със суровия материал, там в началото. Дали това не е щастие?

В Boisbucket намираме заложена от антропософската философия на Рудолф Щайнер, която насърчава индивида да възприеме собственото си тяло, ум и дух като неразривно свързани с нашия свят – част от една холистична система. А цялостния подход в Boisbuchet дава не само щастието да се работи и живее сред природата и самата база там, далеч от типичното ни градско ежедневие, но още обединява творци, работещи в различни дисциплини от цял ​​свят, създавайки среда, в която всеки от нас е “принуден” да разшири мирогледа си за относително кратък период от време. А такъв опит е безценен.

Бразилският художник Ренато Хофер, с който участвахме в същата година, описва Boisbuchet като „вид научно-фантастично преживяване“. „В известен смисъл ние сме доста изолирани в географско отношение, и все едно сме в страната на вдъхновението“. Много на място казано, и ние го почувствахме така силно. Времето прекарано в Boisbuchet ни научи на коренно различен начин за подхождане в дизайна.

А какво още да споделим от лично преживяното там?

Потапяш се и се опитваш да попиеш всеки един миг. Миг, който те разтърсва и храни за дълго. Помня как пристигнахме на летището в не толкова близкия до Boisbuchet град Lessac, как чакаха новопристигналите, как пътувахме през френската провинция, как веднага се заприказвахме с млади творци дошли от целия свят и как неусетно спряхме пред Independace и открития двор, на който в следващите седмици дружно обядвахме, вечеряхме, брейнсторвахме, творяхме, споделяхме и се забавлявахме. Бяхме себе си. И как да не е място, което остава запечатано надълбоко. Колкото и да пишем, пак няма да успеем да пресъздадем тази магия. 

Колко безценно е да сядаш на масата в компанията на хора, на които се възхищаваш, но без да я има бариерата на авторитета, как всеки е отворен към приятелски разговор, все едно дали е международно признат дизайнер или пък прясно завършил студент. Как Aleksandar се приближава със своето колело (да, точно той, основателят на Vitra Design Museum и Boisbuchet) и си бъбрите на по чаша домашен сок от ябълки от градините наоколо. А как се описва всичко това с думи, не знаем.

На въпросът “Кое е специалното на уъркшопите организирани в Boisbuchet и го правят уникално място?”, Александър споделя:

“В Boisbuchet имаме тенденцията да преподаваме по холистичен начин, ние вярваме, че въображението е много важно и въображението ще е още по-богато, ако всичко започне игриво. След преживяване като Boisbuchet, вие започвате да мислите напълно различно за това как да решавате проблеми. Вярваме, че е много важно да усетите близостта с природата и да сте далеч от града и неговия забързан, динамичен и състезателен живот. Намирайки се сред провинцията, вие се успокоявате, забравяте малко за времето, забравяте за всички останали задължения, защото те са далеч.”

Бидейки там, усещането беше точно такова. Откъснатост, но истинска цялост. Живяхме пет седмици заедно в балонът (както го наричахме), споделяхме всичко заедно. Бяхме част от всеки един аспект на случващото се. Имахме достъп навсякъде (почти навсякъде). Ако пожелаехме, влизахме в кухнята и помагахме на шеф Тома, който беше на такава висота, че по-разнообразна и питателна храна не бяхме опитвали скоро. Имахме достъп до работилницата с всички инструменти и материали и помощта на Хосе, който отговяряше за нея, организирахме специални партита в подземието на шатото-галерия с невероятната колекция на Аleksander от Vitra Design Museum. Събирахме се всяка вечер покрай огъня за Bonfire, и просто не искахме да се откъснем един от друг. Да, искахме да останем там да живеем и творим по този начин. Когато някой от балона си тръгваше, ние до един го изпращахме със сълзи на очи. И така, един ден имахме свободен уикенд (не бяхме там на почивка, а на работа, все пак) и решихме да отидем до Бордо. Можете ли да повярвате, че града ни се стори толкова шумен, пренаселен, неестествен и отблъскващ, а най-шокиращото беше, че бяхме забравили как се пресича улица. Явно и факта, че има превозни средства. Хванати за ръка, успяхме някак. Но това го казваме съвсем сериозно, даже самоиронично и виждаме как възприятията ни се бяха променили толкова неусетно, за толкова кратко време.

Много интересно и трансформиращо място е Boisbuchet. Колкото и разнородни да бяхме хората там, желанието за споделяне на опит и идеи печелеше над всичко останало. Споделянето на стаята с непознати хора, излизането отвъд навиците и комфорта на градската среда са три много важни фактора, които оказват силно влияние върху начина на мислене и отварят съзнанието за изследване на проблемите по нов начин. Учене чрез практика, учене един от друг, непрекъснат обмен на идеи, вдъхновение и различни гледни точки, а без забавление нищо не се получава.

С творческо вдъхновение,

Дизайница