Патагония ~ Мирадор Лас Торес (Mirador Las Torres) ~ Day treck

Дължина на маршрута: 18 км.

Времартаене: 8-9 часа 

Трудност: висока

Ако сте виждали снимки от Патагония, може би една от най-запомнящите се гледки е тази към поразителните гранитни върхове Лас Торес, които се извисяват над безумно красивото ледниково езеро. Трите гранитни кули, които са като емблемата на парка са дали и неговото име Торес дел Пайне, което на местния индиански език означава Сините кули. Според легендите, този който ги зърне, ще бъде закрилян от местните индиански духове.

Силно препоръчваме да не пропуснете точно този преход, защото е един от най-красивите. Както вече споменахме в предишната статия, времето в Патагония е адски променливо и човек не знае какво ще го споходи дори в следващите часове. Излязохме късметлии точно в деня на прехода до кулите Лас Торес, защото слънцето ни съпровождаше през целия ден, което може би е било възнаграждение за стоическото ни търпение през изминалите дъжовни дни. Не искаме да ви подвеждаме, но половината от времето прекарано в Торес дел Пайне беше дъждовно. Не се притеснявайте, природата е толкова неустоима и крадяща сърца, че дъжда почти не ни правеше впечатление, а някак едно доволство се прокрадваше да вървим през калта.

Вечерта преди прехода спахме в градчето Пуерто Наталес, което се намира на около 1:30 ч. много бързо каране по черен път, от една от входните станции на парка – Лагуна Амарга (Laguna Amarga), в близост до която е и началото на прехода. Ако нямате кола, може да ползвате автобуси, които тръгват от гарата в Пуерто Наталес. Всеки ден, автобусната компания Bus Sur има два сутрешни автобуса в 7:00 и 11:30 часа, които спират на Лагуна Амарга и Пудето. Ако за деня планирате изкачване на Mirador Las Torres, ще трябва са слезете на спирка Лагуна Амарга. След дневния преход ще ви трябва отново транспорт до Пуерто Наталес като часовете на автобусите са в 13:30 и 19:00 часа. Има и други автобусни компании и би било полезно да се информирате за допълнителни часове, както и да проверите текущите.

Припомняме ви, че в предишната статия сме дали и цените за входната такса за парка и какво ще ви е необходимо да носите със себе си. На станцията рейнджърите ще ви насочат подробно и ще ви обяснят търпеливо ако имате някакви въпроси. Като цяло парка и основните маршрути в него са много добре обозначени, има информационни табели, както и такива предупреждаващи за диви животни, като пуми например. 

Самият преход започва на 10-тина км. от Лагуна Амарга и се стига с кола или шатъл бус, а след това започва ходенето. Прехода беше около 9 часа, с любуването на гледките включително.

Природата е приказна, а пътеката нагоре минава през долини, поточета, горички, скали. Някъде по пътя се минава и през Refugio Chileno, където може да направите почивка и да хапнете. Любопитно беше, че нямаше никакви кошчета за боклук около или в хижата и затова целия отпадък, който събрахме си го занесохме долу в края на деня. Наистина са стриктни, което ни зарадва и ни направи много добро впечатление. Тъй като преходът е дълъг, а водата бързо свършва, особено със слънцето, което напичаше през цялото време, си пренапълвахме бутилките директно от ледниковите поточета по пътя. Това беше и съвета на рейнджърите.

По принцип пътеките са маркирани много добре и не би трябвало да има объркване, но в един момент ние някак се отклонихме. Взе да става прекалено стръмно и скалисто, с доста пясък и малки камъчета, и въпреки, че бяхме със стабилни обувки се усетихме, че трябва да се върнем към официалната пътека. За щастие апаратът оцеля, но на косъм. Оставаше още малко, но последната част беше и най-стръмната, докато не започнаха да се разкриват зашеметяващите гледки към трите кули и ледниковото езеро под тях.

И така, този чуден слънчев ден се изпълни с много смисъл, а за емоциите и приказните гледки кадрите само намигват.

Ако искате още приключения от Патагония може да се потопите в ледения свят на гледчерите Грей и Перито Морено описани и преживени отново през нас самите тук.

С любов,

Дизайници пътешественици <3