Сватба на открито сред природата – от организация до реализация

Тук съм (Поли), за да ви преведа през моите лични трепети и приключения покрай организацията на това важно събитие, което се случва един път в живота. 

В момента съм се излегнала на един безлюден плаж в Миконос (колкото и да е трудно да се намери такъв тук), само седмица след като мина, или по-скоро започна всичко. Духа жестоко силният и небезизвестен вятър Мелтеми, а аз съм под чадър, забит надълбоко в пясъка, за да не излети. И така, пиша всичко това в Notes на телефона, дори и не перфектно структурирано, но е опит, който искам да споделя и може да е от полза за някой, на който му предстои сватба на открито сред природата.

Все пак се реших да споделя тази информация, защото мина много време от 2021-ва, но пък много пъти сте ни писали с въпроси за организацията и запитване къде е така обещаният от нас материал, затова вече е реалност и се надяваме да е от полза.

Предложението и как избрахме дата за сватбата

Предложението дойде на Новолуние в деня на пролетното равноденствие на 20 март 2021г., когато Луната започва да нараства. Така го беше замислил, а аз и представа си нямах.

А понеже с половинката ми вярваме, че каквото е на небето, това е и на Земята искахме и денят, в който ще си кажем “Да”, да е в синхрон, както с нас, така и с небесните закони. 

Искахме и дадата за самата сватба да е небесно синхронизирана;), но може би малко се забавихме докато проведем този разговор с нашата учителка по астрология Елена Пенчева. И така, седнахме заедно с наталните ни карти и тя започна търсенето на точната за нас дата. Оказа се обаче, че Луната встъпва във фази почти всички уикенди до края на 2021. Няма да навлизам в подробности, но това не са добри моменти за сключване на брак. Под фази имам предвид първа четвърт, пълнолуние и трета четвърт. Новолунието е прекрасен момент, но след излизане на първи сърп + още други съпътстващи небесни фактори. 

И така, беше началото на май месец и умувахме коя да е нашата дата, като искахме сватбата да се случи същото лято. Звездите вещаеха няколко подходящи дати, но уикендите не бяха от подходящите. Тази, която събираше най-много точки беше 22-ри май, събота, но си казахме, че за 3 седмици няма как да организираме цяла сватба, затова продължихме да разглеждаме останалите добри варианти. Дните минаваха, а ние още нямахме дата, от която пък зависеше цялостната организация, както и локацията за събитието. Колкото повече минаваше времето, толкова по-малко локации биха били свободни, защото знаехме, и че много сватби от 2020-та бяха пренасочени за 2021-ва. 

Проверихме няколко места, за да се ориентираме, но някак нямаше някое, което да ни приляга истински. Със сигурност идеята да сме в ресторант, не ни привличаше, въпреки че има доста удобства на разположение. Но за това след малко. 

И така, денят е сряда, 19 май, някъде към 18:30 часа по спомен и ние спонтанно си казваме защо да не се вречем на 22-ри, което е след три дни. Речено сторено. Последваха няколко дни на стремглава подготовка (хаха), в която освен всичко, трябваше да си запазим час за ритуалната зала, който отново беше астрологично съобразен;). Между другото не е толкова лесно ей така да подпишеш. Трябват медицински изследвания, документи, свободен час за ритуалната зала и т.н. Всичко това направихме много скорострелно и си казахме, че ако е писано ще стане. Ами стана! Дори и халки успяхме да си намерим вечерта преди подписа. На следващия ден всичко протече прекрасно и сякаш магия се случваше. 

Времето беше с нас и както валеше предишните дни, на 22-ри грейна едно хубаво слънце и освети още повече душите ни. Споделихме този свещен момент само със семейството и най-близките, но знаехме, че ще дойде време да го отпразнуваме с приятелите и всички роднини. 

Датата за тържеството ни също беше добре обмислена и искахме да е в деня на пълнолунието на 22-ри август (синя луна), но понеже се падаше неделя, за удобство на гостите решихме да направим сватбеното тържество в събота. В случая подписахме по-рано, а самото тържество организирахме три месеца по-късно.  

Същинската организация

Оттук започна и приключението с цялостното плануване на сватба на открито сред природата, което никак не стартира веднага. Започнахме да издирваме локации, които да са на открито, но да не са в ресторант, по-диви, но и да има възможност за настаняване в близост за гостите. Е, тук се видяхме в чудо, но не сме от лесно отказващите се. В България за съжаление няма наистина много места, които да са подходящи. Един съвет от мен е първо да определите дата за сватбата и да имате цялостната визия в главата си. Така бързо ще ограничите възможните локации. Бъдете наясно какво искате, защото този ваш личен ден няма да се повтори, а гостите са там заради вас и ще са щастливи с всичко, което сте подготвили. Така че keep it cool! 

Избор на локация

Сватбената поляна

Не крия, че не беше лесно да открием нашето си място и минахме през най-различни опции. Какво си представяхме ние? И тук ни отне време да конкретизираме. Ключовите думи бяха природа, широта, свобода, гледка и отворено небе, където да посрещнем изгрева на пълната Луна, както и изгрева на Слънцето. 

Всичко звучи много романтично, но проблемът с необлагородените локации не е за подценяване, и ако и вие клоните в тази посока имайте предвид, че ви очаква сериозна подготовка. Всичко е възможно обаче и можем само да насърчим ентусиазма ви. Щастието е голямо, когато всичко се случва дори и без особен план. На мен целия процес по организацията ми достави удоволствие, въпреки че имаше и напрегнати моменти. Но това едва ли има как да се предотврати, защото има непредвидени неща до последно. Както с всичко в живота. И това е нормално. За щастие успях да запазя спокойствие до последно, наред с останалата палитра от емоции на вълнение. Ще вметна само, че вечерта преди големия ден останах без фризьор за прическа, заедно с шаферките и близките ми, но и това не успя да наруши спокойствието ми. 

Броят на гостите е също много важен при съобразяване на локацията, както и дали има настаняване наблизо. Ние в крайна сметка се спряхме на поляна в Осоговската планина в близост до Кюстендил. Вече споменах, че искахме да чувстваме близостта с природата и не си представяхме нищо да я засенчи. Рискът идваше от това, че мястото е на открито в планината на 1700м. надморска височина и въпреки, че бяхме планирали тържеството за август месец нямахме никаква гаранция какво ще е времето. Тук нямаше човек, който да не ни съветва, че е по-добре да наемем голяма шатра, за да имаме някаква сигурност в случай, че завали. Тези големи професионални шатри обаче се монтират един-два дни по-рано, а това означава, че няма как да се изчака до последния момент. Функцията им е добра, но естетически няма как да ме спечелят, а си бяха и сериозна сума. Пак да споделя, че съзнателно поехме риск да НЕ ползваме шатра (но си го имаше притеснението) и всичко се нареди магично. Разчитахме, че август е стабилен и не се очаква да вали. 

Какво подготовка е нужна за необлагородени локации? 

За необлагородени локации е важно да се осигури ток и вода. Има генератори, които могат да свършат тази работа, като е важно да се говори с дижея и кетъринга, за да знаете какъв генератор би ви свършил работа. Ние бяхме в близост до къща, от която имахме достъп до ток и изкарахме дори ел. табло до сватбената поляна, затова не сме наемали генератор. Тоалетните също са фактор, разбира се, затова имайте го предвид. В къщата имаше 3 тоалетни, на които разчитахме, но тъй като бяхме около 150-160 човека преценихме, че ще наемем и две химически за всеки случай, които скрихме в гората. Мисля, че химическите почти не се ползваха. Осветлението го решихме с около 100-120 л.м. градински лампи с LED крушки тип гирлянд. Имахме метални колове, на които да ги закачим над масите и около дансинга. 

Оттам нататък си имахме работа с подготовката на терена, като поляната беше изцяло с бурени и храсти, а зад нея като фон имаше прекрасна букова горичка. Лека полека се започна с подготовката на терена, подрязахме всички храсти, а някои ги изкоренихме. За всичко това изцяло помогна баща ми, за което съм много благодарна. Вече започваше да се оформя нещо много красиво и нямах търпение за крайния резултат. Поливахме регулярно поляната, защото си беше суша август месец. Това беше и причината да не палим огньове вечерта, за да се топлим край тях, защото имаше риск от пожари.

Има още много какво да се каже, но ще допълня надолу при нужда. Самата организация и планировка за сватба на открито сред природата ни отне около два месеца, а същинската беше в последните три седмици, така че ако ви остава малко време, всичко е възможно. Знам, че това звучи като много малко време за подготовка, така че ако би ви стресирало, със сигурност си отделете повече, за да сте максимално спокойни. 

Младоженците в ролята на организатори – мисия възможна

Цялостната организация я движехме ние с половинката ми + семейството ми, като не сме наемали агенция. Баща ми беше в огромна помощ с всичко на терен + логистика. 

Една от сестрите ми беше изцяло в креативното си амплоа, като направи прекрасни табла от стари рамки, които изрисува ръчно, както и изработи повече от 150 табелки с имена на гостите. Друга от сестрите ми пък беше в ролята на строгия сватбен агент, който държеше всичко под контрол до самия край. Наехме само флорист за цветните аранжировки по масите и кетъринг, който готвеше на място с външна кухня на колела. Оттам нататък творяхме на воля с доста ентусиазъм и търпение, и най-вече позитивна нагласа, че нещата ще се наредят, въпреки всичко. 

Тема и визия на сватбата

Всяка сватба е отражение на младоженците (и на двамата;), та нашата тема се въртеше около бохо (бохемската) визия. Природа, свободна, неангажираща обстановка без излишни формалности, с възможно най-много естествени материали. В бохемската тема лъха на свободен дух и няма стриктни правила, а връзката с природата е на преден план. 

Роклята я открих в Sarah Hirsh Bridal и мога да кажа, че Сара е голям професионалист. Харесах точно този модел от колекцията ѝ, като на няколко пъти ходих в ателието ѝ в София за взимане на размери. Роклите ѝ са магични и мистични, като нея самата.

Цветова гама и постигане на бохо усещане

Топла, земна палитра, която да допълва и да е в синхрон със зеленината наоколо. Теракота, ръждиво-оранжево, пепел от рози – това беше гамата, но не се изчерпваше с тези цветове. За наше улеснение си направихме и табло в Pinterest, като обособихме папки в различни категории: тематични кътове, декорация, украса на масата, прически, шаферки и др.

Искахме гостите ни да се чувстват максимално удобно и лежерно и да се наслаждават на всичко в лекота. Имахме кътове с ретро мебели на различни места на поляната, които се ползваха през цялото време, както по време на welcome drink, така и за снимки или пък за усамотяване и малко релакс след бурните танци. Наехме ги от магазин за старинни мебели в Кюстендил, но като цяло повечето такива магазини стандартно отдават под наем мебели и аксесоари на 20% от продажната им цена. 

За да допълним бохемската тема, наехме и доста килими тип персийски, като част от тях ползвахме за дансинга, а другите ги разположихме при винтидж кътовете за сядане. Цанко, човекът, от който ги наехме го намерихме в OLX и определено го препоръчваме. Има страшно много килими в различна стилистика и натовари един пълен бус, от който да си изберем на живо. Младоженската маса я имахме налична акомпанирана от два рицарски стола за младоженците, които дори не благоволиха да седнат и за секунда на тях. Но пък това говори много за цялостното ни прекарване, нали така!

Украсата

Украсата по масите се състоеше от две аранжировки на маса с размери 250см х 90см, паднали сухи клонки от околията, които Наси (нашият флорист) боядиса в керемидено, месингови свещници, които наехме от Сватбена агенция DaDa. Имахме си и текстилни салфетки в един от тематичните нюанси за сватбата ръждиво-керемидено. Тъй като по агенциите имат предимно стандартни цветове и не намерихме подходящ, решихме да си купим плат от Cacadu и ни ги ушиха два три дни преди сватбата. Цената за плата с ушиването излезе същата, както ако ги бяхме наели. Табелките с имената на гостите ги направи ръчно една от сестрите ми и се постара страшно много. Материалите бяха от Слънчоглед, но ѝ отне доста време докато ги сътвори, защото всяка една беше ръчно изрисувана и надписана. За украса в чиниите имахме връхчета от папрат, които набрахме в близост. Подаръците за гостите бяха вързопчета с пръчици Пало санто, които окомплектовахме дружно с приятели вечерта преди тържеството. Нямахме табло за настаняване, както и хартиени покани, защото направихме сайт на Wix с необходимата информация, която актуализирахме до последния момент. 

Имахме и ниско сядане на земята за децата, като наехме и аниматор за няколко часа, който доста добре ги веселеше.

Логистика и настаняване

Въпреки, че вече бяхме подписали официално преди три месеца, все пак си представях да имаме някакъв ритуал и знаех кое е точното място. Това беше горичката Вековни секвои в местност Ючбунар. Тук до последно не беше ясно какъв ще е ритуалът, като спонтанното предложение на кума ни да замесим питка и да я наречем ни се стори перфектно. А пък прекрасната ни кума и третина от Дизайница – Мери, трябваше да импровизира в момента на случване с наричането си. Справи се на висота, както винаги. Всичко беше магия.

Тази локация обаче е на 10-тина километра от сватбената поляна и ни костваха доста усилия, за да измислим придвижването на гостите, защото там няма много място за паркиране. В крайна сметка по-голямата част от гостите дойдоха за Welcome drink, а баща ми се беше погрижил да има бусчета, които да возят гостите цяла нощ до местата за настаняване, които бяха в планината (хижи и хотелчета). 

Фотограф и видеограф

Веднага щом имате яснота за датата, ви съветвам да говорите с фотографа, който искате да бъде до вас и да твори магията си. Много харесахме работата на Димитри Стефанов и знаехме, че това е човекът за нас. Разказвач на истинските истории. Улавя емоция, действие, непринуденост и документира цялата гама от емоции. Доведе и помощник – фотограф със себе си Никола Съев, който се справи страхотно. Миряна Сливенска избрахме за видеограф и успя да пресъздаде на филм голяма емоция. Освен, че живеят за това, което правят – Димитри, Ники и Миряна са големи пичове, защото въпреки, че не бяха спали напоследък, се навиха на щурата ни идея да снимаме по изгрев. Нас ни намериха танцуващи в 07:00 сутринта на сватбената поляна под звуците на Chancha Via Circuito на Ilaló (пуснете си го), а те бяха подремнали малко и така посрещнахме изгрева заедно и запечатахме тази магия на лента и видео.

Музика

Друг много важен човек, от който зависи хубавото настроение на сватбата е диджея и водещия (ако има такъв). Срещахме различни диджеи и накрая се спряхме на Наско и Чавдар, които са тандем и се оказаха точните хора за нас. Дансингът беше пълен от откриването до закриването му (в 8:30 сутринта) и мога да кажа, че всички се забавлявахме страшно много. Нямахме стриктна програма и много ритуали и всичко се случваше доста спонтанно. 

Оборудване

Оборудването откъм маси и столове го наехме от Rent Event. Това е техният Instagram. При тях намерихме модели, които да ни харесват достатъчно и да се вписват в цялостната ни природна и свободна концепция. Стандартно по агенциите се предлагат сгъваеми кръгли или правоъгълни пластмасови маси, към които задължително трябва да се вземат и покривки, за да се скрият. Столовете обикновено са модел Шивари в бяло, черно, златно или дърво. Не пасваха на визията в планината, затова се зарадвахме като ги намерихме при Краси от Rent Event, който беше и много коректен. Сами организирахме транспорта и монтажа им.

Кетъринг

Кетърингът беше от ресторант Тихия Кът в село Слокощица до Кюстендил. Всичко се готвеше на място за 150 човека и гостите имаха видимост към лайв кукинга през цялото време. Разполагаха с мобилна кухня, която се състоеше от пещ, на която се печеше пресен хляб с квас и основното, няколко котлона, хладилник, плотове. И всичко това на четири колела. Супер идейна и функционална. Такъв положителен фийдбек за храната не бях очаквала. Благодаря за усилията и изпълнението на Пепи и екипа му, които неуморно бяха с нас и се грижеха да хапваме вкусна и прясно приготвена храна цяла вечер. Откъм напитки бяха подготвили и домашно приготвени сокове и сиропи по тяхна рецепта, а водата беше планинска и я наливахме в стъклени бутилки. Останалите напитки и алкохола си ги бяхме набавили ние. 

Welcome drink

За Welcome drink имахме най-различни разядки, като разбрахме от гостите, че много са се харесали. Имаше различни видове хумус в бурканчета, домашен пастет, разядка от боб, багети с квас, южнокорейско суши и др. Откъм алкохол имахме два вида коктейли – шприц аперол и джин с розов тоник. 

Има още много какво да се спомене и опише откъм организация, а и не само. Много от нещата са само маркирани, а други не съм успяла дори да спомена, но няма как да съм изчерпетелна само с един блог пост. Това е дълбоко преживяване, което не може да се облече в думи, но се надявам да съм била от полза с опита си.

Локация тържество: Осоговска планина

Локация ритуал: Вековни секвои в местност Ючбунар

Рокля: Sarah Hirsh Bridal 

Грим: Alina Shayk Makeup

Костюм: Rollmann

Фотограф: Димитри Стефанов

Видеограф: Миряна Сливенска

Диджей: Наско и Чавдар от DJ Dream Team Events

Флорист: Наси от Магазинче за душата, гр. Кюстендил

Кетъринг: Ресторант Тихия Кът, с. Слокощица

Оборудване (маси и столове): Rent Event

Торта: Vanilla Kitchen – веган вариант, като имаше и десерт сицилиански каноли за всички гости

С усмивка и обич,

Поли и Дизайница