Zero Waste започва от промяна в мисленето
Ще ви представим нашата лична гледна точка върху това, откъде започват същинските Zero Waste промени. И по-точно ще обърнем фокуса навътре към нас. Дали сме се замисляли върху това, че състоянието на планетата е проекция на вътрешния ни свят? За мръсотията, която сме събрали в себе си, работата която не сме свършили по собствената си“къща“в ума и чувствата си и хроничната липса на време за нея. Дали изброеното не е част от произхождащата цялостна дисбалансираност на всички наши нива вън и вътре, и дали това не е рефлектирало върху състоянието на заобикалящата ни среда? Може да звучи крайно, но докато бягаме от отговорност за действията, думите и мислите си – ние смятаме, че няма как да видим мечтания, идиличен свят около нас, ако не започнем първо от себе си. А последствията от бездънно затворените ни очи ще са все по-катастрофални.
Ние вредим постоянно и първо на себе си чрез качеството на мислите си, застоя в миналото – кой, какъв е бил и какво е направил… и непрестанно вперения поглед в бъдещето като утопично спасение, което някак от самосебе си ще се получи, докато ние си стоим с крака на масата. А къде остана Настоящето и малките крачки? Мислим, че важен е пътя и ценността на мига, а не крайната цел и вечното недоволство дори и при постигането й. Идеята на написаното до тук не е с цел да звучи като линч, а като препратка и осветяване към това колко важен е всеки от нас и личния ни избор, защото решавайки сега да бъдем отговорни към замърсяването го решаваме и занапред за нашите семейства, близки и бъдеще. Ние не заставаме зад това да правим фундаментални и кардинални промени на момента, а на първо време да се огледаме и замислим за това, което виждаме и какво срещаме в заобикалящия ни свят. Малките крачки сега и примера ни би задействал последващо вълнение така поне мислим ние, а вие?
Като изключим философската част до тук малките стъпки, за които доста често говорим се изразяват в дребни, лесни ежедневни промени като за начало. Нали от някъде е нужно да се започне. Например замяната на пластмасата с алтернативи за многократна употреба. За това да пазаруваме по възможност повече насипно. Да си купуваме мебели, дрехи и каквото можем от местни производители, подкрепяйки икономиката си. Или да ги купуваме от магазини за втора ръка стоки. И още низ от варианти и идеи във физическия свят.
И пак на философска вълна като за финал. Ще се опитаме да обрисуваме картина, която лично ние се опитваме да пресъздадем в нашия вътрешен свят и да презентираме в живота си. Да си представим и други стъпки на промяна, но в личните ни преживявания с природата и близките ни. Да се спрем на най-обикновена разходка в парка след работа. Ние се опитваме да се забавим сред динамиката на града и да останем в този конкретен миг – в парка за по-дълго. Да се вгледаме в себе си, емоциите си, да видим природата, да я чуем, за да успокоим мислите си, като си дадем повече пространство за спокойствие и оценяване на точно този момент, обкръжение и място. И това състояние да пренесем във всяка ежедневна ситуация, като например тази сега пред компютъра в индиректната комуникация с вас. Защо? Защото всеки момент е безценен и няма как да го върнем. И когато отделяме внимание и увеличаваме осъзнатите моменти със себе си и другите дори в най-натоварените ситуации, когато действаме повече все едно сме в “парка” наясно със своите нужди и с притихнали мисли в главата си ще започнат и личните ни промени. Тогава както написахме по-рано ще сме подредили „вкъщи“- в главата си и със спокойно сърце ще се движим сред другите в противовес на постоянното привидно бързане с повече лекота и разбиране, като добре балансирана система.
Та изчиствайки вътре в себе си – освобождаваме място за новите стъпки и начала. И така срещайки боклук по алеята ще предпочетем да го хвърлим в кофата без много шум пред това да се ядосваме, съдим и псуваме. Ядосването в такава ситуация ще разгледаме, като символ на безсилието ни. Да съдим като съгласие с общото схващане да стоим настрана от проблемите, но пък за сметка на това да покажем възмутата си. Да псуваме като олицетворение на отхвърлянето на другите и оправдаването си с тях, но не и със себе си. И последно действието да го изхвърлим спокойно в коша, действащо като пример, но с оттенъка на носенето на лична отговорност за изборите си без съдничество, а с приемане. И така избирайки последното неминуемо около нас ще се отрази вътрешното ни приемане на етапа, в които живеем и готовността ни за действие и промяна. И много скоро сами ще се изненадаме в какво прекрасно огледало се оглеждаме като отражение на личния ни пример. Ще виждаме все повече хора, които правят малките крачки без да се оглеждат за одобрение или за съюзници, и са с обърнат фокус към себе си и ценното в живота.
И така ние се опитваме да правим тези стъпки, като това са личните ни размисли, с които не ви обвързваме, защото всичко започва отвътре навън. А по повод на времето, както знаем нищо не става с едно щракване, нужно е търпение… Въоръжаваме се с такова и вярваме в постепенните промени, които се градят с постоянство. А вие?
